Яровизация на картофи: подготовка на семената за засаждане (рътене)

Едно от основните мероприятия при технологията на отглеждане на картофите е подготовката на посадъчния материал за засаждане или така нареченото рътене. Това не е задължително мероприятие, но е препоръчително.

Следва една сортировка по едрина и разделяне на две фракции на семената. За предпочитане е за ранно производство да се използват средно едри клубени от 35-55 мм. Фракцията с размери 28-35 мм може да се използва в балканските райони за семепроизводство, ако посадъчният материал е висока класа (Елит).

Рътенето ускорява вегетацията с около 10-15 дни. Рътеният материал по-добре използва пролетната влага и тези посеви по-рано покриват и засенчват почвата и я предпазват от изпарение и пренагряване.

Около 40-45 дни преди засаждането, посадъчния материал се поставя в единични щайги с “очите” нагоре за рътене (събуждане на очите) в тъмно помещение с температура 15-18°С, но не по-висока от 20°С. При липса на амбалаж и условия за класическо рътене може да се използва междинен вариант, чрез насипване на клубените на дебелина до 2 реда или краен случай само чрез “събуждане” на очите, но това трябва да стане при непосредствен контрол от добър специалист. В помещението трябва да се осигури висока въздушна влага, която благоприятства събуждането на по-голям брой очи и съответно развитие след това на повече бройки основни стъбла, което е гаранция за по-добра гарнираност на посева и възможност за по-висок добив. Щайгите със семената от картофи се завиват с полиетиленово платно за запазване на въздушната влага. След 8-10 дни щайгите се разместват – горните се свалят долу, а долните щайги отиват горе. С това се цели да се изравни процеса на рътенето в резултат на различията на температурата при горните и долните щайги. След още 8-10 дни, когато кълновете на картофите са достигнали 0.5-0.7 см дължина, рътенето се прекратява и започва втората фаза или така наречената “закалка”. При закалката температурата в помещението трябва да бъде 8-12°С (отоплението се ограничава) и се осигурява добро осветление (но не пряко слънчево). Светлината задържа растежа на кълновете и същите продължават да надебеляват, да формират мини стъблото и съответно да се оцветяват с характерния за сорта цвят. Без провеждане на „закалка” рътенето е некачествено и често пъти нежните кълнове лесно се чупят и се забавя развитието. За да протече правилно “закалката” е необходимо щайгите да се наредят шахматно през една, само в една редица с пътеки и се осигури допълнително странично осветление на посадъчния материал (за по-големи количества). Помещението за закалка на семената е около 3 пъти по-голямо от това, в което протича първата фаза на рътенето (покълнването). Нормално фазата на „закалка” трябва да продължи от 20-25 дни. Ако засаждането се забави не е фатално „закалката” да се удължи с 10-15 дни.

При така проведеното “рътене” на посадъчния материал от картофи, се получават максимален брой кълнове от всеки клубен, добре оцветени, дебели и здраво закрепени. Това ги прави пригодни както за ръчно така и за машинно засаждане.

Предимства на рътенето:

• Не се допускат провласени клубени;
• Срокът от засаждане до поникване се скъсява с 8-10 дни - засадените клубени поникват за 15-20 дни, а при по-висока температура дори по-рано;
• Растенията се вкореняват по-бързо и по-леко преодоляват неблагоприятните климатични условия;
• При опасност от късни слани рътеният материал позволява по-късно засаждане и така надземната маса се формира при благоприятни за фотосинтезата условия;
• Листата вече са загрубели, преди масово да се появят листните въшки;
• Качеството на продукцията е по-добро, кожицата на клубените загрубява по-рано и по-трудно се наранява при прибиране;
• В районите с високи летни температури и засушаване рътенето е много ефективно мероприятие. То е лесно осъществимо за по-малки площи и е желателно да се прилага;
• Особенно ефективно е за ранното производство – намалява се времето за узряване;
• При определени сортове картофи се проявява апикална доминантност по време на съхранението (събуждане на връхния кълн при определени условия, което подтиска развитието на останалите очи и при засаждане тези клубени поникват с едно стъбло). При тези сортове апикалната доминантност може да се преодолее чрез премахване на кълна и поставяне на клубените при оптимални условия за рътене или чрез рязко повишаване на температурата до 20° С и влажността до 90-95%.